Инсталиране на Debian от интернет

Инсталиране на Debian от интернет

Не ми е много ясно, защо Debian се има за дистрибуция, която може да се ползва и инсталира само от много напреднали потребители. Може би, защото е малко странно самото инсталиране. Когато новака посети сайта на Debian, тръпнещ от ентусиазъм, представям си потреса му, когато види двадесет и няколко CD – та, които си мисли, че трябва да свали, за да има на компютъра си дистрибуцията.
В тази статия няма да се спирам на многото начини за инсталиране на Debian. А те наистина са много – всеки си има някакви плюсове и минуси. Ще предположа, че вие притежавате интернет връзка с достатъчна скорост и желание да имате Debian. Освен това, ще предположа също така, че не ви мързи да четете, а също така, че нямате нужда от много картинки, за да разберете как стават нещата.
И така, ще разгледам единственият разумен начин за инсталиране на Debian – чрез ползване на минимален диск ( около 140 Mb ) и интернет връзка. Идеята е, да се инсталират минимално необходими пакети от CD и всичко останало се тегли от някой от сървърите на дистрибуцията, при това най-новите пакети. При бърза връзка процеса отнема около час, но може да отнеме и много повече.
За начало, посетете този адрес:
http://www.debian.org/CD/netinst/
От тук цъкате на i386 версията и се озовавате пред богат избор. Тук са въпросните 21 CD образа, но на вас ви трябва версията за нетинстал. Погледнете в края на списъка:
debian-40r1-i386-kde-CD-1.iso 19-Aug-2007 14:13 628M
debian-40r1-i386-netinst.iso 20-Aug-2007 22:22 163M
debian-40r1-i386-xfce-CD-1.iso 19-Aug-2007 14:15 647M
Ако държите да ползвате KDE като работна среда, изтеглете първият образ, вторият образ инсталира Gnome, а третият – Xfce . Tова се случва, ако не проявявате своеволие и оставите инсталатора да си свърши сам работата. Но при Debian може всичко, така че, независимо кой образ изтеглите, може да си инсталирате която и да е графична среда. Но това е по силите на по-опитни потребители. Надявам се, че знаете как да си изпечете образа на CD бланка. Ако и това не знаете, не виждам какво бихте правили с Linux. Така че няма да се спирам тук на този въпрос. Както и как да си настроите BIOS , за да зарежда първо от CD.
Преди да пъхнете готовият инсталационен диск в CD и да рестартирате компютъра, много добра идея е, преди това да сте си архивирали ценните данни на безопасно място. Както и да сте решили къде ще инсталирате новата операционна система. Ако ще е единствена, няма нищо сложно, но ако ще си запазвате Уиндоса – е тогава нещата малко се усложняват.
За да инсталирате комфортно Debian, са ви необходими минимум два дяла на твърдият диск – за системата стигат 4 Gb и за SWAP дяла – колкото рам памет имате, умножено по 1,5 . Но това е вярно, единствено при положение, че няма да записвате филми , музика и всякакви данни . Ако ще използвате активно Debian, добра практика да имате още един дял с големина , колкото ви е нужно за запазване на информацията. Този дял ще монтирате в директория /home и тук ще се разполага вашата домашна директория. Относно файловата система, която да ползвате – за новаци е добре да си ползват ext3 .
Уидоус потребителите, решили да се запознаят с Debian, биха могли да си подготвят необходимите дялове на хард диска, използвайки някоя подходяща програма. Ще предположа, че сте се справили с това. Само ще направя едно уточнение – под Linux дяловете на диска си имат доста различно означение от това, с което сте свикнали – няма C , D и т.н. Всичко тук е логично , При IDE дискове, когато сте поставили джъмпера диска да е главен и кабела е пъхнат в първата IDE букса – името на диска е hda . Подчинения е hdb. Съответно на втората IDE букса дисковете са hdc и hdd. Независимо дали са оптично устройство или хард диск. При SATA интерфейса дисковете са sda, sdb и т.н. , но тук вече както си ги кръсти Linux дистрибуцията.
Дяловете на диска се именуват с буквите на устройството и номера на дяла. Така първият дял на главният диск е hda1. Така че, ако държите на Уиндоса си, не форматирайте този дял. На един диск може да имате 4 такива дяла. Когато създадете логически дял, първият такъв приема цифрата 5. В примера, в който ще ви покажа как си инсталирам Debian на виртуална машина по-долу , мисля, че ще разберете горните изречения.
И така, да започваме приключението, наречено нетинстал на Debian. Поставям инсталационното CD в оптичното устройство ( образно казано – нали всичко е виртуално) и стартирам. Зарежда се инсталатора и ето:

Преди да бързате да натиснете enter, ви препоръчвам да поразгледате помощната информация, достъпна с натискането на F1. Така ще разберете много неща, особено ако искате да продължите в графична среда, а не в конзола. Уверявам ви, че особена разлика няма, но … Напишете:
installgui
Резултатът е:

Ето ви по-шаренка среда за инсталиране. Почваме с избор на език при инсталацията, който ще бъде основен и на инсталираната в последствие дистрибуция. Следва и избор на клавиатурна подредба. Аз си маркирам да ми е на български и продължавам нататък. След сканиране на хардуера идва ред на настройване на интернет връзката. При виртуалната машина връзката се настройва автоматично чрез DHCP , следва задаване на хост и домейн на системата. Може да оставите тези по-подразбиране, или да си измислите ваши.
И идва критичният момент – манипулиране на хард диска и избор на дялове:

Тук е особено важно да запазите хладнокръвие и свеж поглед. Както казах по-горе, най-лесно е , когато няма да пазите Уиндоуса и всякакви други файлове. Тоест, грижливо сте си запазили инфото на безопасно място и целият диск сте нарочили за Debian. Тогава безгрижно оставате маркирането на автоматичното разделяне. Така инсталатора ще създаде необходимите дялове с необходимата големина и нямате никакви грижи.
Интересно става, когато имате Уиндоус или друга линукс дистрибуция. Тогава ще трябва да си спомните информацията за наименуването на дяловете и маркирате ръчното разделяне. Не е лоша идея предварително да си създадете дялове под Уиндоус с програма , която познавате. (Това последното важи за хората, свикнали само с Уиндоус. Останалите нямат нужда от особени упътвания.). След това запомнете големините им в Gb ( най-добре е те да се различават ). Ако трябва, си ги запишете на листче. Така ще ги различавате поне по размера, ако буквените означения ви объркват.
При мен автоматичното разделяне на празен 10 Gb диск ето какъв резултат даде:

В първият дял ще инсталирам системата, вторият дял служи за swap, а в третият ще ми бъде домашната директория.
За да ви стане ясно как да си направите нещата ръчно, ще ви покажа как да си настроите дяла, където ще инсталирате системата. Той се маркира със символа / . При мен е първи главен дял, тоест hda1, но при вас това няма да е така.
От списъка просто намерете дяла, който сте нарочили за системата на Debian и го маркирайте. Enter и ще видитe това:
Трябва да го докарате до това положение по-точно. На първият ред се задава използваната файлова система. Кликате на реда и от появилият се списък избирате ext3.
Форматиране на дяла – по подразбиране е не. Едно кликване и се променя на да.
Място на монтиране – кликване и избор . В случая маркирате / . Това е, кликвате на Завършване настройка на дяла.

Същата операция извършвате с другият голям дял, нарочен за домашна директория. Разликата е, че като място за монтиране посочвате /home . Ако сте смели, може да монтирате и другите дялове, заети от Уиндоус, но тях просто ще ги оставите да не се форматират, а ще ги монтирате както е по-подразбиране. Така след завършване на инсталацията те ще бъдат достъпни.
Като приключите със всички дялове, остава да се убедите, че всичко е точно както го искате и тогава да маркирате Завършване на разделянето и … Инсталатора ще ви представи списък със дяловете и какво ще им се случи, ако маркирате ДА .След това връщане на зад няма. Това, което е предвидено да се форматира, ще бъде форматирано. И всичката информация ще бъде безвъзвратно изтрита. Маркирате ДА и след малко дяловете ще бъдат готови за инсталация.

Следва задаване на парола за администраторският акаунт и създаване на потребителски акаунт и парола за него.
След това започва копиране на файловете.

Когато тази операция завърши, ще ви бъде зададен въпрос дали ще ползвате огледален сървър. Маркирате ДА. Следва избор на такъв. Маркирайте България и после от изброените 4 си харесайте един. Аз съм си фен на ftp.bg.debian.org. В следващият прозорец може да въведете прокси , ако ползвате такова. Ако не ползвате, оставете празно и продължете нататък. Следва чакане, докато инсталатора се свърже със сървъра и изтегли необходимата информация от него.
В следващият прозорец решавате дали да участвате в събиране на данни какви програми използвате. Вие си решавате, но ако се съгласите, спомагате в развитието на GNU/Linux движението, защото информацията ще помогне на разработчиците да разберат кои програми са най-използвани и съответно да наблегнат върху подобряването им.
Идва ред на още едно “трудно“ място:

Ако ви е бърз интернета, може да маркирате Среда за работен плот и да натиснете Enter. В резултат ще трябва да изчакате да бъдат изтеглени всички пакети , необходими за графичната среда. В случая е Gnome. Това е най – лесният вариан за новаците, но при бавен нет не е най – удачен.
Аз лично махам отметката на Стандартна система и продължавам. В резултат започва инсталирането на програмата за първоначално зареждане – Grub. Нейната задача е, ако има други инсталирани ОС да предостави списък с избор. Така може да си ползвате Уиндоуса, или Дебиана.

Инсталирайте го в MBR.
С това инсталацията приключва засега. Вадите CD от оптичното устройство. При рестартиране на компютъра вече ще ви се появява в началото винаги екрана на Grub, от който ще си избирате коя ОС да се стартира.
Тук при мен няма друга операционна система, освен Debian. При вас Grub ще открие наличието на Уиндоус и ще го включи в списъка, не се безпокойте.

Ще предположа, че сте постъпили като мен и вече имате инсталиран Debian, само базова инсталация. Аз лично действам по този начин, защото не ми харесва Gnome, а и доскоро интернет връзката ми беше ужасно бавна. Освен това, стандартната инсталация качва много пакети, които в последствие премахвам, защото не са ми нужни.
Но нека да се върнем към довършване на инсталацията. Сега, дори връзката към интернет да се разпадне, по-късно може да повторите командата и изтеглянето на файловете да продължи, докато ако все още инсталирахте от CD, щеше да се налага да започвате всичко отначало.
При всички случаи ви е необходим X сървър, за да може да се ползва каквато и да е графична среда. Ето защо ще дадем задача на програмата apt-get да инсталира пакета x-window-system. Също така, може би имате предпочитания каква да бъде графичната среда. Ако искате да бъде KDE, ще си поръчате пакета kde-core, за Gnome – gnome-core . Нужна е и програма за логване в системата – kdm, gdm , в зависимост от избора на графична среда. Така че, първата ви команда, след като се логнете като root и си напишете администраторската парола, е :
apt-get install x-window-system kdm kde-core
или:
apt-get install x-window-system gdm gnome-core
Остава да потвърдите, че сте съгласен да се изтеглят пакетите от списъка и да изчакате, докато процеса на теглене на пакетите и инсталацията им приключи. Това може да отнеме от 40 минути до 4 часа и повече, в зависимост от скоростта на интернет връзката ви.
Накрая ще трябва да зададете разделителната способност на монитора си ( предпочетете за начало по-безопасни нива, като 1024X768 ). След окончателното завършване на инсталацията, рестартирайте компютъра. Когато Debian се зареди отново, вече ще трябва да се логнете с потребителският си акаунт.

Честито! Вече имате една пъргава и минимална линукс дистрибуция.
Това е краят на настоящата статия. Желая успех и се забавлявайте.

инж. Тони Тошев