E: Dynamic MMap ran out of room

Доскоро имах един много гаден проблем в Debian, който блокираше работата на apt. След apt-get update ми излизаше: Цитат:

E: Dynamic MMap ran out of room
E: Възникна грешка при обработката на twolame (NewPackage)
E: Problem with MergeList /var/lib/apt/lists/ftp.bg.debian.org_debian_dists_testing_main_binary-i386_Packages
E: Списъците с пакети или файлът за състояние не можаха да бъдат анализирани или отворени.

Съобщенията след първия ред могат да варират.

Причината за проблема до колкото разбрах, се състои в това, че APT по подразбиране е ограничен колко памет да използва, но тъй като имам доста хранилища, в края на краищата се получава, че определената памет не е достатъчна на APT да си свърши работата. Ето и решение на проблема:
Създава се файл /etc/apt/apt.conf с текст (ако имате такъв файл, просто добавяте следното):
Цитат:

APT::Cache-Limit „99999999″;

Така оказвате не APT колко памет да използва в bytes.
След това изпълнете:
Код:

apt-get update

Делегиране на права чрез /etc/sudoers

В Linux, за да конфигурирате основни параметри на системата са ви необходими правата на su/root. Сигурно ви е писнало да му пишете паролата, когато ви е нужно да правите това. Има много лесен начин да използвате правата на root без да му пишете паролата и той се състои в редакция на файлът /etc/sudoers и използване на sudo. След като направите промените, които ще посоча по-долу, ще можете да изпълните която и да е команда, без да е необходимо да въвеждате паролата на root.

Ето един прост пример как да редактирате /etc/sudoers:

# User alias specification
User_Alias[TAB]FULLTIMERS = юзъра_ви

# User privilege specification
FULLTIMERS[TAB]ALL = NOPASSWD: ALL

Така ще можете да стартирате която и да е програма или команда с привилегиите на su/root, без парола, като напишете sudo преди нея. Пример:

sudo synaptic

Възможностите на sudo са далеч по-големи, но са необходими когато един компютър се използва от повече от един потребител. Можете да зададете права на потребителите да изпълняват определени команди с или без парола.

Ето пример какво и къде да редактирате:

# User alias specification
User_Alias[TAB]FULLTIMERS = user1, user2, user3
User_Alias[TAB]PARTTIMERS = user4, user5
User_Alias[TAB]OTHERS = user6, user7

# Cmnd alias specification
Cmnd_Alias[TAB]SHUTDOWN = /sbin/shutdown
Cmnd_Alias[TAB]REBOOT = /sbin/reboot
Cmnd_Alias[TAB]INIT = /sbin/init
Cmnd_Alias[TAB]DEBUTILS = /usr/bin/apt-get
Cmnd_Alias[TAB]GEDIT = /usr/bin/gedit
Cmnd_Alias[TAB]SYNAPTIC = /usr/sbin/synaptic

# User privilege specification
FULLTIMERS[TAB]ALL = NOPASSWD: ALL
PARTTIMERS[TAB]ALL = ALL
OTHERS[TAB]ALL = NOPASSWD: SHUTDOWN, REBOOT, INIT
OTHERS[TAB]ALL = DEBUTILS, GEDIT, SYNAPTIC

В първата секция User alias specification са групирани отделните потребители. В секцията Cmnd alias specification е списъкът на командите, които могат да се използват чрез sudo. В User privilege specification са правата на отделните групи. Потребителите в групата FULLTIMERS могат да изпълняват която и да е команда без парола. Потребителите от PARTTIMERS могат да изпълнят която и да е команда, но ще трябва да я потвърдят с паролата си. Потребителите от OTHERS могат да изпълняват само командите дефинирани в Cmnd alias specification, като за SHUTDOWN, REBOOT, INIT няма да им трябва парола, докато за DEBUTILS, GEDIT, SYNAPTIC ще им бъде необходима.

Това е само пример, който да илюстрира накратко възможностите на sudo. Те са многократно по-големи, но са нужни само на системни администратори, които да задават определени привилегии на определени потребители на една машина. Коригирайте примера по свой вкус и нужди.

Още информация – тук.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Където пише:[TAB] трябва да има табулация.

Писане на кирилица в графична среда

Универсален вариант, който действа под абсолютно всички графични среди и WM.

Отваряте /etc/X11/xorg.conf* с някой текстов редактор и търсите секцията:

Section „InputDevice“

Там добавяте/редактирате следните редове:

Option „XkbLayout“ „us,bg“
Option „XkbVariant“ „,phonetic“

Това ще ви позволи да пишете на английски и български фонетичен. Ако предпочитате БДС, използвайте следния вариант:

Option „XkbLayout“ „us,bg“
Option „XkbVariant“ „,bds“

За да използвате клавишни комбинации, добавeте следния ред:

Option „XkbOptions“ „grp:ctrl_shift_toggle,grp:lwin_switch,grp_led:scroll“

Така ще можете да превключвате между различните езици чрез Control+Shift, a лампичката Skroll Lock на клавиатурата ще свети, когато сте на кирилица. Ако искате временно да смените на различен език, ще можете да направите това, като натиснете и задържите левия win клавиш.

KDE си има свои собствени настройки на клавиатурните подредби в Контрол центъра, които препоръчвам да бъдат изключени, за да се използват настройките в xorg.conf. Можете да инсталирате програмката KKBSwitch за да ви показва флагчето на езика, на който пишете.

След редакцията на /etc/X11/xorg.conf е необходимо рестартиране на графичната среда, за да влязат в сила новите настройки. Може да я рестартирате като натиснете едновременно: Ctrl+Alt+Backspace

*За да редактирате xorg.conf, трябва да имате правата на su/root. За да ги придобиете, влезте в конзолата и напишете:
Код:

su
паролата на root

Ако докато пишете паролата не ви се показват нито букви, нито звездички, не се стряскайте. Това не означава, че нищо не пишете.
За редактиране на конфигурационни файлове съм свикнал да използвам gedit. За да редактирам някой файл пиша примерно:
Код:

gedit /etc/X11/xorg.conf

По същия начин може да ползвате и другите текстови редактори като: kate, kwrite, vi, kedit…

Компилиране на ядро по дебиански

Макар и рядко, понякога се налага да си компилираме ядрото, особено, ако ползваме test или unstable дистрибуция. Най-пресният пример при мен – оказа се, че старото ядро е компилирано с gcc 4.1 , а в момента актуалното gcc в системата ми е вече 4.2 . В резултат на което видеодрайверът на nvidia категорично отказа да се компилира. А когато ползвах една по стара видеокарта пък, трябваше да премахна една допълнителна опция при прекомпилиране на ядрото, за да мога да ползвам 3д видеоускорението. Иначе реално, не смятам, че има полза от прекомпилиране на ядрото, с цел ускоряване на системата. Освен, ако сте доста напреднали и ви е ясно кое за какво е.
Но какво да правят начинаещите линукс потребители, ако им се наложи да извършат тази операция? Еми малко четене, събиране на кураж и да се захващат за работа. Най-лесният и безпроблемен начин е, когато се използва kernel-package. Това е скрипт, който ще свърши цялата работа, без конфигурирането на ядрото, като накрая ще имате дебиански пакет с ядрото. Който пакет ще може да си инсталирате по обичайните начини – с dpkg примерно.
Първо, инсталирайте си необходимите инструменти за компилации:

# apt-get install build-essential

Следва да си инсталирате и пакета libncurses5-dev, за да може да си конфигурирате ядрото чрез make menuconfig :

# apt-get install libncurses5-dev

И разбира се :

# apt-get install kernel-package

Вече имате необходимите инструменти, сорса на ядрото може да си  изтеглите от http://www.kernel.org/pub/linux/kernel/v2.6/ или от друго място. Разархивирате изтегленият файл в директорията /usr/src .

Ако файла е linux-2.6.22.tar.gz:

# tar -xvfz linux-2.6.22.tar.gz

Ако файла е linux-2.6.22.tar.bz2:

# tar -xvjf linux-2.6.22.tar.bz2

Влизате в новата директория:

# cd linux-2.6.22

Задължително правим сорса дебиански, за да може kernel-package да си свърши работата:
# make-kpkg debian

Следва същинската част. Ако искате целият процес на компилация да протече автоматично, изпълнете:

# make-kpkg –config menuconfig –initrd kernel_image

Сега ще трябва първо да конфигурирате ядрото. Това всъщност е най-трудната част, ако решите да променяте модули и възможности на ядрото. За да си създадете свое ядро, което да съдържа само драйверите, които ще ви трябват точно на вашата машина, предполага задълбочени познания в материята. Така че, ако ги нямате, не се хващайте с такава тежка задача, а просто вземете .config на работещото ядро. Няма тук да разглеждам точно как се конфигурира ядрото, защото темата е огромна.
След като приключите с тази стъпка, от тук нататък компилацията започва, и когато всичко приключи, в директорията /usr/src ще има дебиански пакет linux-image-2.6.22.deb. Остава да го инсталирате:

# dpkg -i linux-image-2.6.22.deb

Старото ядро го оставете за сега. Ако новото ядро не успее да сработи, ще можете да стартирате системата със старото ядро и да коригирате проблема. Успех.

инж. Тони Тошев

Инсталиране и конфигуриране на Fluxbox под Debian

Fluxbox е една отлична и много лека графична среда. Лесна е за конфигуриране и удобна за употреба.
Като начало трябва да инсталирате Fluxbox:

#apt-get install fluxbox

Вече имате тази отлична среда. Можете да започнете конфигурацията.
Първо нека отделим внимание на тапета. Това е и най-често срещания въпрос при начинаещите fluxbox потребители. За целта ви трябва eterm. Той ще ви послужи и за често срещания проблем с прозрачностите. Ще ги направи възможни

#apt-get install eterm

След това с някой текстов едитор редактирайте /home/юзър/.fluxbox/init файла, където са съхранени всички настройки по тази графична среда:

~$nano /home/юзър/.fluxbox/init

и редактирайте този ред:

session.screen0.rootCommand: Esetroot -s /директория/на/вашия/красив/тапет.jpg

после отворете /home/debian4/.fluxbox/startup за да проверите дали не е отметната опцията за тапета и така да объркате fluxbox.

~$nano /home/юзър/.fluxbox/startup

Проверете дали има диез(#) пред тези два реда:

# bsetbg -f /home/юзър/нещо.jpg

#/usr/bin/fbsetroot -solid black

Ако няма, сложете по един (#) диез отпред.
После десен бутон fluxbox menu-> Restart и вашия тапет трябва да е вече зареден и прозрачностите (например в терминалите) налице.
Следващото нещо е да си конфигурирате менюто. Много е лесно. Как става това:
Отворете /home/юзър/.fluxbox/menu файла и го редактирайте.
Програмите които сметнете за най-важни и не искате да са част от подменю ги въведете под първия ред който почва с [begin] така:

[exec] (Име на програмата) {команда стартираща програмата}

Може да пропуснете ако не искате да има икона.
Подменю се прави така:

[submenu] (Име на подменюто)
[exec] (Име на програмата) {команда стартираща програмата}
[exec] (Име на програмата) {команда стартираща програмата}
[end]

Ако искате подменю в подменюто изпълнете:

[submenu] (Име на подменюто)
[exec] (Име на програмата) {команда стартираща програмата}
[submenu] (Име на подподменюто)
[exec] (Име на програмата) {команда стартираща програмата}
[exec] (Име на програмата) {команда стартираща програмата}
[end]
[end]

Ако искате да старирате програма с root правомощия, като например Synaptic изпълнете:

#apt-get install gksu

A в менюто въведете програмата така:

[exec] (Име на програмата) {gksu команда стартираща програмата}

За да имате команден диалогов прозорец, чрез който да стартирате програми ви трябва една програмка наречена bbrun.

#apt-get install bbrun

После си я поставете в менюто така:

[exec] (BBrun) {bbrun}

Стартирайки BBrun в долния десен ъгъл ще имате едно черно квадратче. Като го цъкнете ще излезе диалогов прозорец за стартиране на програма.
Конфигуриране на вида на часовника.
Десен бутон върху часовника Edit Clock Format и ще излезе диалогов прозорец, в който ще има нещо от рода на:

%k:%M

Ако искате да виждате и секундите, добавете %S

%k:%M:%S

Ако искате да се виждат и ден/дата/година добавете:

%k:%M:%S %D

Ако не ви харесва подредбата, можете да си я направите и сами.

%d (дата) %m (месец) %y (година)

Като пропускате разбира се, скобите и съдържанието в тях. В каквато последователност са подредени така и ще излязат в панела.
Инсталиране на тема за fluxbox:
Става много лесно. Изтегляте си такава от тук, или друг сайт разбира се.
След като сте си изтеглили желаната тема, си създайте папка .fluxbox/styles/

~$mkdir /home/юзър/.fluxbox/styles/

Влизате в нея:

~$cd /home/юзър/.fluxbox/styles/

И разархивирате архива с темата:

~$tar zxf /път/към/свалената/тема.tar.gz

или ако е в bz2 формат

~$tar xvfj /път/към/свалената/тема.tar.bz2

После си я избирате с Десен бутон -> fluxbox menu -> User Styles -> новата тема.
В Десен бутон -> fluxbox menu -> System Styles са инсталираните по-подразбиране теми на Fluxbox.

Прозрачности:

Прозрачностите на рамките и менюто на Fluxbox по-подразбиране са в Десен бутон -> fluxbox menu -> Configure -> Transparency. Там боравите с десен и ляв бутон на мишката като съответно намаляте или увеличавате прозрачността на съответния обект.
Има и графичен GTK базиран конфигуратор за fluxbox. Нарича се fluxconf. Лесно можете да го инсталирате.

#apt-get install fluxconf

Това е! След като сте конфигурирали менюто, темата и тапета, сте готови за работа.

Приятна работа с Fluxbox!

Инсталиране на Wine-Doors

В тази статия ще разгледаме инсталирането на програмата Wine-Doors, която позволява ползването на Windows приложения под Linux.

Има два начина по които може да се инсталира Wine-Doors в Дебиан.

I-ви начин от svn (валиден не само за Дебиан, но и за други базирани на дебиан дистрибуции)

1.Отворете си една конзола и изпълннете като root

apt-get install subversion

2.Създайте път за директория

cd ~

3.Създайте директория за wine-doors

mkdir .wine-doors

4.Напишете пътя на директорията

cd .wine-doors/

5.Изтеглете svn версията на wine-doors

svn co http://www.wine-doors.org/svn/wine-doors/trunk wine-doors

6.Отидете в папката на програмата

cd wine-doors

7.Стартирайге инсталационния файл

python setup.py install

След което потърсете в менюто Wine-Doors и стартирайте програмата.

II-ри начин

Изтегляте си .deb файла от тук и го инсталирайте.
После от менюто с програми стартирайте Wine-Doors

Източник 1
Източник 2

Малки хитрости и трикчета за Debian (и не само)

Премахване на ненужни програми и локали

Мнозина потребители недоволстват, че Debian се инсталира с нужни и ненужни пакети, в резултат на което системата расте и дебелее. Често след премахване на някоя програма доста от нейните зависимости остават. Разбира се , ако те все още са нужни за друга програма, е нормално да останат. Дори и да са ненужни, те няма да пречат по никакъв начин. Все пак, ако страдате от липса на място на хард диска си, може успешно да премахнете всичко ненужно. В Debian си има софтуер за целта:

deborphan – конзолна програма, при стартирането на която показва списък с библиотеките, които в настоящият момент не се използват от нито един пакет.

След това тези библиотеки се премахват чрез програмката orphaner. Инсталират се по обичайният начин:

apt-get install deborphan

debfoster - конзолна програма, която стъпка по стъпка извежда списък с инсталираните програми и всичките им зависимости. Списъкът започва с най-големите програми. Можете да изберете различни опции – както премахване на самата програма, така и всичките нейни зависимости.

apt-get install debfoster

 

localepurge – отново конзолна програма, удобна за премахване на ненужните локали. При инсталирането избирате кои локали ще използвате. В последствие, при инсталиране на пакети, ненужните локали няма да се инсталират, като програмата ще извежда икономисаното по този начин място на диска. Имайте в предвид, че ако по-късно ви потрябват други локали, ще трябва да инсталирате пакетите наново.

apt-get install localepurge

В случая няма какво да премахвам, но пък си добавих bg.utf-8.

 

инж. Тони Тошев

 

 

 

 

 

Инсталиране на софтуер ( компилирани пакети ) по дебиански

 

След инсталиране на някоя дебиан базирана дистрибуция, а още по-добре и добрият стар Debian, потребителя се изправя пред въпроса – как се инсталира софтуер тук… Говорим за новаците, естествено, тъй като нещата са простички.

За начало, трябва да спомена, че Debian е дистрибуцията с най-много компилирани и готови за инсталиране пакети, в сравнение с други дистрота. Което предполага, че почти няма да ви се наложи да компилирате каквото и да е. Достатъчно е да откриете подходящият огледален сървър на дебиански пакети и от тук нататък е лесно. Но първо трябва да се направят някои разяснения.

Официалният релийз на дистрибуцията, освен някакво име, се води и като stable. Което означава, че е съвършенно стабилен. Работи безотказно и просто няма какво да му се случи. Но за сметка на това е доста остарял като версии на пакетите, както и, че доста от възможностите, достъпни за други дистрибуции, просто ги няма.

За да не чакат по половин година и повече потребителите, командата от разработчици на Debian постоянно влагат усилия в разработка освен на стабилният, но и на още две разклонения на дистрибуцията. В test версията влизат почти най-новите пакети в достатъчно стабилно състояние. Тук нещата са доста динамични – за седмица е възможно да излязат обновления на пакети в размер на 200 – 300 Мб . Тези пакети са многократно тествани и в повечето случаи може да се разчита, че няма да има неприятни изненади. Но винаги си имайте едно наум. И накрая – unstable . Тук са най-новите версии на софтуера, в процес на тестване и активно отстраняване на грешки. Тоест, ако предпочетете Debian unstable , един вид се движите по острието на бръснача. Не са изключени чупения на дистрибуцията, макар и рядко.

Ще ви е интересно да допълня, че всеки релииз преминава последователно през тези три етапа. Ето защо е изключително неудачно, да си свалите от интернет всичките 21 CD и да инсталирате от тях дистрибуцията, особено ако е test версия ( за unstable няма инсталационни CD ) . Просто една седмица след изтеглянето на въпросните CD пакетите са вече друга версия – така или иначе отново ще се изтеглят пакети.

Всичките тези неща ги разяснявам, понеже винаги трябва да сте наясно каква ви е дистрибуцията и какви пакети са ви необходими. Възможное да се инсталират смесено пакети , но за да ви е мирна главата и да не се получават неразрешими конфликти, ви съветвам да не го правите. Лично аз си ползвам test версията на Debian и съм доволен. И така, да направим избор на огледалните сървъри за Debian. В България те са 5:

http://ftp.bg.debian.org/debian/

http://debian.ludost.net

http://debian.mnet.bg

http://debian.telecoms.bg

http://ftp.uni-sofia.bg

Всъщност, може да използвате и протокола ftp , вместо http .

Най-сигурно е да ползвате първият сървър, но може да включите всичките във файла /etc/apt/sources.list .

Този файл е от изключителна важност за инсталиране на програмите – тук се указват сървърите – хранилища . Ако си спомняте, при инсталирането на Debian вече е включено поне едно такова хранилище. Но за да получите достъп до възможно най-много пакети и то при най-добра скорост на теглене, е необходимо сами да си го редактирате този файл.

При бавна интернет връзка, добра идея е , да определите от кой сървър от изброените по-горе скоростта е най-добра. Има си програма за тази цел – netselect. Понеже вече имаме едно включено хранилище, просто ще използваме него за инсталацията на тази програма. Отваряте конзола и пишете:

su

Тази команда ще ви даде права на администратор, след като въведете съответната парола. От съображения за сигурност, въвежданите символи няма да се появят на екрана. Когато въведете паролата и натиснете Enter, ще забележите, че символът $ вече е заменен с # . Това означава, че вече работите от името на администратора root и програмата за инсталиране на софтуер ще изпълни всяка ваша заповед. Остава да напишете:

apt-get install netselect

След проверка на зависимостите, програмата ще изтегли netselect и необходимите други пакети , и ще ги инсталира в системата. Сега може да проверите кой сървър ще ви е най-бърз:

netselelect ftp.bg.debian.org/debian debian.ludost.net debian.mnet.bg debian.telecoms.bg ftp.uni-sofia.bg

След известен размисъл, програмата ще ви покаже кой сървър е най-бърз спрямо вашето местоположение.

Какво и как се пише във файла /etc/apt/sources.list ? Ето ви моя – може просто да си го препишете:

# deb cdrom:[Debian GNU/Linux testing _Etch_ - Official Snapshot i386 NETINST Binary-1 20070317-08:42]/ etch contrib main

# deb cdrom:[Debian GNU/Linux testing _Etch_ - Official Snapshot i386 NETINST Binary-1 20070317-08:42]/ etch contrib main

deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ lenny main contrib non-free

deb-src http://ftp.bg.debian.org/debian/ lenny main contrib non-free

#Debian multimedia

# deb http://www.debian-multimedia.org/ sid main

deb http://www.debian-multimedia.org/ lenny main

# deb http://www.debian-multimedia.org/ sarge main

# deb http://download.tuxfamily.org/shames/debian-lenny/desktopfx/snapshot/ ./

deb http://security.debian.org/ lenny/updates main contrib

deb-src http://security.debian.org/ lenny/updates main contrib

Така, в момента дистрибуцията lenny е във test разклонението, sid си е unstable, sarge е stable .

По подразбиране, в началото инсталатора ви е включил само main пакетите. Ето защо ще е добре за вас, ако си допишете сами contrib и non-free директориите, където се намират нужни пакети .

Също така съм си добавил и огледалото за мултимедийни пакети, където се намират кодеците за mp3 и avi .

Файлът може да го променяте само с администраторски права, така че се погрижете да ги придобиете. В КДЕ е удобно да си отворите направо Konqueror с администраторски права ( има си такъв стартер ) и от него ще отворите въпросният файл. Коригирате, записвате файла и вече може да си инсталирате пакети, избирайки измежду повече от 20 000 хиляди такива.

Може да ползвате графичният инструмент за управление на apt – Synaptic , или в конзола – apt-get. Необходимо е обаче, преди да търсите даден пакет, да обновите информацията за даденото хранилище.

Тук ще покажа какво се прави в конзола, а Synaptic е отделна тема. И така:

Обновяване на списъка с достъпни пакети:

apt-get update – необходимо е да се прави поне веднъж седмично.

Инсталиране на пакет или няколко пакета:

apt-get install paket1 paket2 paket3 ….

Премахване на пакет:

apt-get remove paket

Обновяване на пакетите:

apt-get upgrade – когато в огледалото има нови версии на пакети, командата премахва старите пакети и инсталира новите на куп.

Когато искате да преминете от една версия на друга – например от stable на test.

Първо във sources.list променяте името на дистрото и след това:

apt-get update

apt-get upgrade

apt-get dist-upgrade

Когато не знаем името на необходимият ни пакет:

apt-cache search дума – тук дума e някакво описание на пакета.

Например, търсите име на пакет , включен в KDE. Ако вместо дума напишете kde, програмата ще ви изкара списък с пакети, включени или имащи нещо общо с KDE(много голям списък). Ако от този списък решим да получим някаква по-подробна информация за даден пакет, командата е :

apt-cache show paket

Дотук добре – мисля, че нито е сложно, нито е трудно. Обаче все пак, поради невнимание понякога се допускат грешки от потребителя. Ако при изпълнение на командата apt-get install paket се получи следното съобщение за грешка:

Reading Package Lists… Done

Building Dependency Tree… Done

W: Couldn’t stat source package list ‘http://people.debian.org unstable/ Packages’

(/var/state/apt/lists/people.debian.org_%7ekov_debian_unstable_Packages) – stat

(2 No such file or directory)

W: You may want to run apt-get update to correct these missing files

E: Couldn’t find package penguineyes

означава , че вие сте забравили да стартирате apt-get update.

Ако грешката изглежда така:

E: Could not open lock file /var/lib/dpkg/lock – open (13 Permission denied)

E: Unable to lock the administration directory (/var/lib/dpkg/), are you root?

Означава, че се опитвате да инсталирате софтуер без администраторски права.

Ако процеса на инсталация прекъсне по средата, и вече не можете нито да инсталирате пакета, нито да го премахнете, то тогава лекарството е :

apt-get -f install

dpkg –configure -a

След това опитайте отново.

В общи линии, това е достатъчно да знаете, за да си инсталирате леко и приятно необходимият ви софтуер в Debian.

Но все пак ще продължа с изложението, защото има още възможности, които ще са ви интересни, когато понапреднете малко.

Програмата dpkg – с нея се инсталират, премахват и конфигурират конкретни .deb пакети.

Тя се грижи за изтегляне на необходимите други пакети, необходими за разрешаване на зависимостите.

dpkg -i пакет.deb – Инсталира дебиански пакет. Например такъв, който ръчно сте изтеглили.

dpkg -c пакет.deb – Показва съдържанието (списъкът на файловете, които ще се инсталират) на пакет.deb (.deb файл).

dpkg -I пакет.deb – Показва разнообразна метаинформация, съдържаща се в пакет.deb.

dpkg -r пакет – Премахва пакет. Не може да премахне пакетите, които зависят от пакет.

dpkg -P пакет – Напълно изтрива (purge) пакет.

Разликата между -r (-remove) и -P (-purge) е, че докато -remove изтрива файлове с данни и изпълними файлове, -purge допълнително изтрива всички конфигурационни файлове.

dpkg -L пакет – Показва списък на всички файлове, инсталирани от пакет.

dpkg -s пакет – Показва информация за инсталиран пакет.

dpkg-reconfigure – Наново конфигурира инсталиран пакет, ако той използва debconf .
dpkg –get-selections пакет – Извежда какво е състоянието (install, hold и др.) на пакет.

dpkg -S файл – Търси файл в базата данни с пакети, извеждайки в кои пакети се намира този файл.

инж. Тони Тошев

Инсталиране на нвидия драйвери в Дебиан (Debian way)

Дебианският начин за инсталиране на NVIDIA е:
Стартирате конзолата и пишете:

1.

$su
#apt-get install module-assistant nvidia-kernel-common

2.

#m-a prepare
#m-a auto-install nvidia
#apt-get install nvidia-glx

3. Трябва да се редактира xorg.conf файла, като се коментира модула ‘dri’ и ‘nv’ се замени с ‘nvidia’

#nano -w /etc/X11/xorg.conf
……………………………………….
Section „Module“
Load „bitmap“
Load „dbe“
Load „ddc“
# Load „dri“
……………………………………….
Section „Device“
……………………………………….
Driver „nvidia“
………………………………………

4. Остана само да рестартираме

Забележка: Препоръчвам да се направи backup на xorg.conf, преди да се правят промени в него (т.3.), т.е.

#cp /etc/X11/xorg.conf /etc/X11/xorg.conf_backup

По този начин, ако случайно нещо не стане и не ви зареди „X“-a, само ще трябва да презапишете файла и ще имате отново графична среда, т.е.

#cp /etc/X11/xorg.conf_backup /etc/X11/xorg.conf

Необходимо е в sources.list да ви е налично официалното българско огледало за хранилищата на Debian: http://ftp.bg.debian.org/debian/

deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ stable main contrib non-free
deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ testing main contrib non-free
deb http://ftp.bg.debian.org/debian/ unstable main contrib non-free

Възстановяване на GRUB след преинсталация на Windows

Когато на един компютър има инсталирани Linux и Windows, винаги щом Windows бива преинсталиран, се губи възможността да се избира коя ОС да се зареди за работа. Или иначе казано, се изтрива Grub менюто.
За възстановяването му е необходимо да разполагате с Live CD на някоя Linux дистрибуция, като Ubuntu например.
Заредете Ubuntu Live CD, отваряте конзола или терминал с клавишната комбинация Ctrl + Alt + F1
Напишете в конзолата:

sudo grub

Ще ви се покаже ето това: grub>
След това напишете:

find /boot/grub/stage1

за да разбете, къде точно ви е инсталиран Grub(резултата е подобен на този (hd0,6))
След това напишете резултата от по-горната команда:

root (hd0,6)

Следва да инсталирате grub и затова трябва да изпълните:

setup (hd0)

Накрая за да завършите с поправката напишете:

quit

Рестартирайте компютъра. Grub менюто вече е възстановено.

Източник